Бхаджан

Бхаджан или съчетано Бхаджан-киртан е форма на религиозно пеене в индуистката традиция, при която се изпълняват молитвени песни и свещени имена на божества. Практиката съчетава бхаджан (предана песен) и киртан (групово възпяване или повтаряне на свещени индуистки текстове и имена) и е широко разпространена в различни направления на индуизма, особено във вайшнавизма.

Етимология

Думата бхаджан произлиза от санскритския корен bhaj, означаващ „почитам“, „служа“ или „изразявам преданост“. Думата киртан произлиза от санскритското kīrtana, което означава „възхваляване“ или „прославяне“.^[1]^[2]^[3] Думата означава привързаност преданост вяра шрадха или любов бхакти набожност към духовен религиозен принцип на спасение.^[4]

Характеристика

Бхаджаните обикновено представляват религиозни песни, изпълнявани индивидуално или в група. Киртанът най-често се извършва под формата на редуване между водещ певец и останалите участници, които повтарят стиховете или имената на божеството.

Изпълненията често са съпроводени от музикални инструменти като:

Религиозно значение и йога значение

В индуизма бхаджан-киртанът се разглежда като форма на бхакти йога (преданост към Бога). Според много традиции възпяването на божествените имена помага за духовно развитие, съсредоточаване на ума и изразяване на религиозна преданост.

Практиката е особено важна в индуистките традиции, почитащи боговете Вишну, Кришна и Рама както и Шива.

Ведите и Упанишадите отдават почит към Нада-Брахман, където някои звуци наречени биджа мантри в йога използвани се считат за елементни предизвиквайки емоционални чувства без да е необходимо да имат буквално значение само като вибрация и това се счита за свещено изживяване на първичната реалност и върховна истина.^[5]^[6] Повечето бхаджани и киртани са изпълнени с религиозно и йога и митологично значение.

История

Корените на бхаджаните и киртаните могат да бъдат проследени до средновековното движение на бхакти в Индия. Поети и светци като Мирабай Тулсидас и Чайтаня Махапрабху популяризират религиозното пеене като средство за духовна практика.

Разпространение

Днес бхаджан-киртанът се практикува в храмове, ашрами, религиозни фестивали и домашни събирания в Индия и по света. Различни индуистки организации и духовни движения използват киртана като важна част от своите богослужения.

Вижте също

Източници и бележки

↑ Cutler, Norman. Songs of Experience. Indiana University Press, 1987. ISBN 978-0-253-35334-4. с. 1.
↑ Pechilis Prentiss, Karen. The Embodiment of Bhakti. US, Oxford University Press, 1999. ISBN 978-0-19-512813-0. с. 24.
↑ Werner, Karel. Love Divine: studies in bhakti and devotional mysticism. Routledge, 1993. ISBN 978-0-7007-0235-0. с. 168.
↑ Monier Monier-Williams. A Sanskrit-English Dictionary. Oxford University Press, 1872. с. 695.
↑ Guy Beck. The Garland Encyclopedia of World Music: South Asia, the Indian subcontinent. Routledge, 1998. ISBN 978-0-8240-4946-1. с. 246 – 247.
↑ Sound and Communication: An Aesthetic Cultural History of Sanskrit Hinduism. Walter de Gruyter, 2011. ISBN 978-3-11-024003-0. с. 2 – 3, 33 – 37.

Източници и литература

Tarla Mehta. Sanskrit Play Production in Ancient India. Motilal Banarsidass, 1995. ISBN 978-81-208-1057-0.
Adya Rangacharya. Introduction to Bharata's Nāṭyaśāstra. Munshiram Manoharlal Publishers, 1998. ISBN 978-81-215-0829-2.
Maurice Winternitz. History of Indian Literature Vol 3 (Original in German published in 1922, translated into English by VS Sarma, 1981). New Delhi, Motilal Banarsidass, 2008. ISBN 978-8120800564.

Външни връзки

[Cutler-1] Cutler, Norman. Songs of Experience. Indiana University Press, 1987. ISBN 978-0-253-35334-4. с. 1.

[Prentiss-2] Pechilis Prentiss, Karen. The Embodiment of Bhakti. US, Oxford University Press, 1999. ISBN 978-0-19-512813-0. с. 24.

[Werner-3] Werner, Karel. Love Divine: studies in bhakti and devotional mysticism. Routledge, 1993. ISBN 978-0-7007-0235-0. с. 168.

[4] Monier Monier-Williams. A Sanskrit-English Dictionary. Oxford University Press, 1872. с. 695.

[NettlStone1998p246-5] Guy Beck. The Garland Encyclopedia of World Music: South Asia, the Indian subcontinent. Routledge, 1998. ISBN 978-0-8240-4946-1. с. 246 – 247.

[6] Sound and Communication: An Aesthetic Cultural History of Sanskrit Hinduism. Walter de Gruyter, 2011. ISBN 978-3-11-024003-0. с. 2 – 3, 33 – 37.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]